Зна­ете ли, често пъти сре­щам хора, които се отв­ра­ща­ват от думата „аро­ган­тен“, като че ли е долна псувня, израз на прос­та­щина или някаква висша сте­пен на обида?! Странно защо, масово аро­ган­т­ността се свър­зва с гру­бост, невъз­дър­жа­ност или пък с нахал­с­тво, нап­ри­мер. Та това са само пре­неб­ре­жими щрихи от цялос­т­ната й дефиниция.

Спо­ред мен ако хората наис­тина раз­би­раха същ­ността й, щяха да могат да я обяс­нят само с една дума или с мак­си­мум до 3 сино­нима, а не с 15 раз­лични, както сами ще отк­ри­ете, тър­сейки точна дефи­ни­ция в нета.

Лично за мен аро­ган­т­ността е по-скоро мно­го­ком­по­нен­тен кок­тейл от всички тези думи, с които хората отча­яно се опит­ват да дефи­ни­рат раз­лични нейни нюанси, а всъщ­ност тя се крие преди всичко в уме­ни­ето да раз­бър­к­ваш със­тав­ките. Тя е висш пило­таж по доми­на­ция, тя е изкус­тво на кому­ни­ка­ция, тогава, когато ситу­а­ци­ята го изис­ква. Обър­нете вни­ма­ние на допъл­не­ни­ето „тогава, когато ситу­а­ци­ята го изисква“.

Аро­ган­т­ността не е за всеки, не е във всеки слу­чай, не е за всеки слу­чай, не е без слу­чай и не е на всяка цена. Тя е въп­рос на уве­ре­ност, уме­ре­ност и усет към ситу­а­ци­ята. Аро­ган­т­ността е кому­ни­ка­ция, в която лидер е не този, който има физи­ческо пре­въз­ход­с­тво, а този, чието пре­въз­ход­с­тво е ком­п­лекс от инте­лек­ту­ално, пси­хи­ческо и харак­те­рово такова.

Да си аро­ган­тен озна­чава да вла­дееш т.нар. „изкус­тво на спора“, да умееш да се вла­дееш, да умееш да се изра­зя­ваш еднов­ре­менно остро и еле­ган­тно, да отс­то­я­ваш въз­г­ле­дите си с финес, да си въз­пи­тан, еру­ди­ран, добър ора­тор, да умееш да си слу­жиш изкусно с иро­ни­ята, сар­казма и дори цинизма.

Аро­ган­т­ността е и забе­ле­жимо при­със­т­вие, стойка, походка, начин на обли­чане, раз­вито уме­ние за жес­ти­ку­ла­ция, тя е въп­рос на стил, тя е в пог­леда, който про­низва и в усмив­ката, която обе­зо­ръ­жава. Аро­ган­т­ността е качес­тво, при­също само на осъз­на­тите хора, хората с мне­ние, с харак­тер и със соб­с­т­вен стил.

Аро­ган­т­ността е също така уме­ние да напус­неш еле­ган­тно сло­вес­ното полес­ра­же­ние, точно тогава, когато след кра­тък, уме­рено агре­си­вен и ора­тор­ски изис­кан сло­ве­сен дуел, само с един умел замах на шпа­гата, си успял да обе­зо­ръ­жиш съпер­ника си или с други думи – оста­вил си го безмълвен.

Аро­ган­т­ността е съз­на­ние за пре­въз­ход­с­тво, съче­тано с ува­же­ние към съпер­ника. Нещо като „сло­весна фех­товка“. Аро­ган­т­ността е в уме­ни­ето да пече­лиш пуб­ли­ката на сво­ите съпер­ници…., а често… и самите тях.

Аро­ган­т­ността е лидер­с­тво, съче­тано с харизма, онова изкус­тво, което кара хората да све­дат пог­лед и да отс­тъ­пят крачка назад, докато вът­решно се опит­ват да прик­рият сму­ще­ни­ето от въз­хи­ще­ни­ето, което всъщ­ност изпит­ват. – Откъде го знам, ли?! – От себе си!

https://maya.bg/%d0%b0%d1%80%d0%be%d0%b3%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b5%d0%bd-%d0%bd%d0%b5-%d0%b5-%d0%bc%d1%80%d1%8a%d1%81%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d1%83%d0%bc%d0%b0/