empty-hospital-room-showing-bed

Болничната миризма се беше пропила в дробовете й

empty-hospital-room-showing-bed

Болничната миризма се беше пропила в дробовете й като миризма на манджа в стар вълнен пуловер. Колкото и да го переш и парфюмираш, тя винаги се долавя като послевкус на вино, като последната нотка от мелодия, която остава да кънти в ушите ти дълго време, след като спектакълът приключи. Беше отвратителна, но и някак опияняваща, някаква смесица от безизходица, приглушена болка и ароматизиран дезинфектант. Носеше й спомен за времето, когато като малко дете тичаше из мраморните коридори на градската болница, в която майка й беше медицинска сестра. Любимата й игра беше на криеница със санитарите, които винаги я откриваха скрита между вързопите с мръсни чаршафи в пералното помещение. През останалото време си играеше с епруветки и спринцовки, а куклите й бяха надупчени до неузнаваемост. Детството й беше различно, но пак беше хубаво. Не стана лекар, каквато беше мечтата й, но си беше у дома. Лежеше в отделението за терминално болни и много приличаше на куклите си. Вените й бяха измъчени и беше прикована към апарата за кислород. Не страдаше, не и в онзи смисъл. Единственото, което истински я измъчваше беше невъзможността да вдиша пак онази опияняваща миризма – споменът от безгрижното си детство.

Намериха я на сутринта. На устните й беше застинала красива синя усмивка, а в ръцете си все още стискаше кислородната маска.

Facebook
Google+
https://maya.bg/%d0%b1%d0%be%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d1%80%d0%b8%d0%b7%d0%bc%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%b1%d0%b5%d1%88%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b8%d0%bb%d0%b0-%d0%b2-%d0%b4/
Twitter
Visit Us

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Още Мои текстове