…в стих и проза
Да чув(ств)аш другия, … когато е шумно от тишина.
Да чув(ств)аш другия, … когато не виждаш от светлина.
Да чув(ств)аш другия, … когато не дишаш от самота.
Да чув(ств)аш другия, … когато нямаш вече сетива.
Да чув(ств)аш … с душа … това е красота!
Да чув(ств)аш…, тогава, когато е тишина! Да чув(ств)аш другия, когато мълчанието изпълва пространството помежду ви, когато немият писък на осъзнатата ти самота кънти в ушите ти, когато глухият тътен на света отеква в душата ти, да чув(ств)аш другия, когато врявата навън изпълва плътно въздуха в дробовете ти, да чув(ств)аш другия, когато думите в погледа му пронизват слепоочието ти с пулсираща болка от страстен копнеж, да чув(ств)аш другия, когато мисълта за него иска да изпълзи от стомаха ти, за да крещи, вместо теб, да чув(ств)аш безмълвния шепот на любовта да лази по кожата ти,….ТОВА Е КРАСОТА!
