christmas

За коледния скандал …с любов

Пос­ве­щава се на МОЕТО СЕМЕЙСТВО с любов

christmas

Забе­ля­зали ли сте как тъкмо на Коледа, тогава, когато каз­ват, че ста­ват чудеса, всъщ­ност се случ­ват най-грандиозните семейни скандали! …

(Не се отказ­вайте още от ста­ти­ята, писана е с много чув­с­тво за хумор и самоирония!)

… И така, съб­рани около колед­ната тра­пеза, стис­каме палци под масата някой да не под­х­ване тема, която евен­ту­ално би могла да доведе до все­общо раз­д­раз­не­ние, след­с­т­вие от което могат да бъдат хвър­чащи във въз­духа погачи, сарми и чушки, раз­пи­ляни по пода чинии и при­бори, сълзи в очите и тол­кова много гор­чи­вина, така както стана мина­лата година и по-миналата и по-по-миналата и още няколко пъти. Всъщ­ност по Коледа, наис­тина ста­ват чудес.. ъъъ.. чудесни скан­дали, но по-важното е, че за да имаш с кого да се ска­раш на Коледа, то значи имаш семейство!

Да, СЕМЕЙСТВО, на което отгоре на всичко, му пука за теб!

Това, за което тол­кова много самотни хора по целия свят меч­таят и това, което не дядо Коледа, ами и Гос­под не може да ти донесе! Така че, при­я­тели, огле­дайте се около себе си, преб­ройте люби­мите хора около масата, бла­го­да­рете на ум, че ги има, отпийте глътка чер­вено вино и прег­лът­нете всичко, което напира да излезе тъкмо тази вечер и не от лице­ме­рие, а от любов. И повяр­вайте ми, кол­кото и да си мис­лите, че сте час­тен слу­чай, вашето семейс­тво не е по-различно от моето и от мили­о­ните други такива по цял свят. А сега е време за пода­ръци! И даже да не ви харе­сат, кажете просто: “Бла­го­даря, оби­чам те!”, защото щас­ти­ето, което ще про­че­тете в очите на близ­ките си е най-ценният пода­рък, който ще полу­чите и тази Коледа и след­ваща, завинаги!

По повод Коледа и от любов искам да ви под­сетя за един раз­каз на О’Хенри. Нека всеки, който иска да си при­помни какво е истин­с­кото зна­че­ние на думата “любов”, го прочете!

“Даро­вете на влъхвите”

Един долар и осем­де­сет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шес­т­де­сет цента бяха в монети по един цент. Монети, ико­но­мис­вани по една, по две, за които бяха водени такива пазар­лъци с бака­лина, със зар­за­ват­чи­ята и месаря, че стра­ните плам­ваха от без­мъл­в­ния упрек, пре­диз­ви­кан от подобно смет­ка­джийс­тво. Дела ги преб­рои три пъти. Един долар и седем­де­сет и седем цента. А утре е Коледа… Не й оста­ваше нищо друго, освен да се тръшне на охлу­зе­ната кушетка и да зареве. И Дела така и нап­рави, което навежда на дъл­бо­ко­мъд­ре­ната мисъл, че живо­тът се със­тои от сълзи, под­с­мър­ча­ния и усмивки, като под­с­мър­ча­ни­ята преобладават.

Докато сто­пан­ката на този дом пре­мине лека-полека от пър­вия ста­дий към вто­рия, нека хвър­лим пог­лед на самия дом. Мебе­ли­рана квар­тира за осем долара сед­мично. Не че тя просто плаче да бъде опи­сана, но като я гле­даш, може и да ти се доп­лаче. Долу до входа пощен­ска кутия, в която никакво писмо не би могло да влезе, и бутон на звъ­нец, от който никой смър­тен не би могъл да изт­ръгне звук. Към всичко това кар­тичка с над­пис: “Г-н Джеймз Дилин­гъм Йънг”. “Дилин­г­тъм” се беше раз­по­ло­жило наши­роко в неот­дав­наш­ния период на бла­го­със­то­я­ние, когато соб­с­т­ве­ни­кът на това име полу­ча­ваше три­де­сет долара сед­мично. Сега, когато този доход бе нама­лял на два­де­сет долара, бук­вите на “Дилин­г­тъм” бяха изб­лед­нели, сякаш не на шега си мис­леха дали да не се свият в едно скромно и неп­ре­тен­ци­озно “Д”. Но когато гос­по­дин Джеймз Дилин­гъм Йънг се при­би­раше и се кач­ваше в квар­ти­рата си, той неиз­менно си прев­ръ­щаше в “Джим” и попа­даше в топ­лите прег­ръдки на гос­пожа Джеймз Дилин­гъм Йънг, пред­с­та­вена ви вече под името Дела. А това е много приятно.

Дела прес­тана да плаче и пона­пудри бузите си с пух­чето. После зас­тана до про­зо­реца и се заг­леда омър­лу­шена в една сива котка, която се раз­хож­даше по сивата ограда на сивия двор долу. Утре е Коледа, а тя раз­по­лага само с един долар и осем­де­сет и седем цента, с които да купи пода­рък на Джим. Месеци наред тя бе ико­но­мис­вала всеки цент, който можеше да се ико­но­миса, и ето какво бе съб­рала. С два­де­сет долара на сед­мица не се стига далеч. Раз­нос­ките се бяха ока­зали по-големи, откол­кото тя бе пред­ви­дила. Все така става с тези разноски.

Само долар и седем­де­сет и седем цента за пода­рък на Джим. На ней­ния Джим! Колко радос­тни часове бе пре­ка­рала, меч­та­ейки как ще му купи нещо хубаво, нещо изящно, рядко и скъ­по­ценно, нещо поне малко от малко дос­тойно за висо­ката чест да при­над­лежи на Джим.

На сте­нич­ката между про­зор­ците имаше огле­дало. Не сте ли виж­дали такова огле­дало в квар­тира за осем долара? Много слаб и много под­ви­жен човек може, като наб­лю­дава в бърза пос­ле­до­ва­тел­ност смя­ната на отра­же­ни­ето си в над­лъж­ните ивици, да получи доста точна пред­с­тава за сво­ята вън­ш­ност. Дела, която беше тъничка и сла­бичка, бе усво­ила това изкус­тво. Извед­нъж тя обърна гръб на про­зо­реца и зас­тана пред огле­да­лото. Очите й излъч­ваха бля­сък, но лицето й за два­де­сет секунди бе загу­било вся­ка­къв цвят. Тя бързо извади фур­ке­тите от косите си и ги разпусна.

Тук трябва да кажем, че семейс­тво Джеймз Дилин­гъм Йънг имаше две сък­ро­вища, с които страшно се гор­де­еше. Едното от тях беше злат­ният часов­ник на Джим, оста­вен от дядо му на баща му и от баща му на него. Дру­гото сък­ро­вище бяха косите на Дела. Ако Дав­с­ката царица живе­еше в отс­рещ­ния апар­та­мент, Дела сигурно би сушила раз­пус­на­тите си коси на про­зо­реца, за да затъмни всички скъ­по­цен­ности и накити на нейно вели­чес­тво. А ако цар Соло­мон рабо­теше като пор­тиер в тази къща и дър­жеше всич­ките си богат­с­тва в мазето, Джим би вадил часов­ника си при всяко вли­зане и изли­зане, само и само да види как онзи си скубе бра­дата от завист.

И тъй вели­ко­леп­ните коси на Дела се раз­ляха около нея въл­нисти и лъс­кави, подобно кафяв водо­пад. Те се спус­каха чак под коле­нете й и я обг­ръ­щаха като ман­тия. Извед­нъж тя започна да ги при­бира с бързи, прип­рени дви­же­ния. После сякаш се поко­леба и остана за минута непод­вижна, а през това време две-три сълзи кап­наха на прот­ри­тия чер­вен килим.
Ста­рият кафяв жакет на гърба, ста­рата кафява шапка на глава и раз­вяла поли, с още неиз­съх­нал бля­сък в очите, тя излетя от ста­ята и хукна по стъл­бите към улицата.

Фир­мата, пред която се спря, гла­сеше: “Мадам Соф­ро­ния. Вся­какви изде­лия от коси”. Дела се качи тичеш­ком до гор­ния етаж и се спря за си поеме дъх. Мадам, гра­мадна, пре­ка­лено бледа, сту­дена, отвори вратата.

— Бихте ли купили косите ми? — попита Дела.
— Аз купу­вам коси — отвърна мадам — Сва­лете си шап­ката да видя как изг­леж­дат. И отново се струйна кафя­вият водо­пад.
— Два­де­сет долара — отсече мадам и попов­дигна с опитна ръка гъс­тата маса.
— Давайте ги по-бързо — каза Дела.

О, след­ва­щите два часа пре­ле­тяха на розови криле. (Изви­ня­вайте за изтър­ка­ната мета­фора.) Дела тичаше от мага­зин на мага­зин да търси пода­рък на Джим. Такава вещ нямаше в нито един от дру­гите мага­зини, а тя ги беше пре­о­бър­нала всич­ките. Това беше пла­ти­нена верижка за джо­бен часов­ник, сем­пла и строга, която прив­ли­чаше вни­ма­ни­ето с истин­с­ките си качес­тва, а не с пока­зен бля­сък — как­вито впро­чем трябва да бъдат всички хубави вещи. Тя беше дос­тойна дори за Часов­ника. Още щом я зърна, Дела раз­бра, че тази верижка трябва да при­над­лежи на Джим. Тя беше като него. Скром­ност и дос­тойн­с­тво — тези качес­тва се отна­сяха с еднаква сила и за вериж­ката, и за Джим. Взеха й два­де­сет и един долара и Дела забърза към къщи с осем­де­сет и седем цента в джоба. С такава верижка на часов­ника Джим би могъл без стес­не­ние, във вся­каква ком­па­ния, да пог­ледне колко е часът. Кол­кото и хубав да беше часов­ни­кът му, сега той често пъти го пог­леж­даше кра­деш­ком, защото бе ока­чен на стара кожена каишка.

Когато Дела се прибра в къщи, въо­ду­шев­ле­ни­ето й отс­тъпи до нейде място на раз­съд­ли­востта и бла­го­ра­зу­ми­ето. Тя извади машата за къд­рене, запали газта и се зае да поп­рави опус­то­ше­ни­ята, при­чи­нени от бла­го­род­с­т­вото, съче­тано с любов. А това винаги е неве­ро­ятно тежка задача, при­я­тели мои, испо­лин­ска задача. След чети­ри­де­сет минути гла­вата й се покри със ситни къд­рички, с които тя уди­ви­телно зап­ри­лича на палав хла­пак. Дела се огледа вни­ма­телно и кри­тично в огле­да­лото. “Ако Джим не ме убие още щом ме зърне, ще каже, че при­ли­чам на вари­е­тетна артис­тка — помисли си тя. — Но какво можех да нап­равя, ох, какво можех да нап­равя само с долар и осем­де­сет и седем цента?”

В седем часа кафето вече беше сва­рено, а наг­ре­тият тиган сто­еше отс­т­рани на печ­ката в очак­ване на кот­ле­тите. Джим никога не закъс­ня­ваше. Дела сви пла­ти­не­ната верижка в ръка и седна на края на масата, че да е по-близо до вра­тата. След малко чу стъп­ките му по стъл­бата и преб­ледня, макар и само за миг. Тя имаше навика да про­из­нася кра­тички молитви и при най-дребния повод и сега зашепна: “Мили боже, нап­рави тъй, че пак да му се видя хубава!”

Вра­тата се отвори. Джим влезе и я зат­вори след себе си. Изг­леж­даше отс­лаб­нал и угри­жен. Гор­кият! Не е леко на два­де­сет и две години да се гри­жиш за семейс­тво. Имаше нужда от ново палто, а и ръка­вици му тряб­ваха. Джим зас­тина непод­ви­жен до вра­тата — като сетер, поду­шил пъд­пъ­дък. Пог­ле­дът му се спря на Дела с изра­же­ние, което тя не можеше да раз­бере, но което я уплаши. Това не беше нито гняв, нито изне­нада, нито нео­доб­ре­ние, нито ужас — изобщо нито едно от чув­с­т­вата, които можеше да се очак­ват. Той просто се беше втрен­чил в нея и от лицето му не сли­заше това странно изра­же­ние. Дела скочи от масата и се хвърли към него.

— Джим, мили — извика тя, — не ме гле­дай така! Отря­зох си косите и ги про­да­дох, защото Коле­дата щеше да ми е черна, ако не ти пода­рях нещо. Те пак ще порас­нат. Не ми се сър­диш, нали? Просто нямах друг изход. Косата ми расте страшно бързо. Кажи ми сега “Чес­тита Коледа!”, Джим. И нека пре­ка­раме весело праз­ника. Да знаеш само какъв хубав, какъв чуде­сен пода­рък съм ти приготвила…

— Отря­зала си си косите ли? — едва успя да попита Джим, сякаш, въп­реки уси­ле­ната мозъчна дей­ност, все още не можеше да въз­п­ри­еме този без­с­по­рен факт.
— Да, отря­зах ги и ги про­да­дох — каза Дела. — Не ме ли харес­ваш и така? Аз съм си същата, макар и с отря­зани коси.
Джим огледа ста­ята, като че ли тър­сеше нещо.
— Значи, вече нямаш коси? — попита той едва ли не като смах­нат.
— Без­с­мис­лено е да ги тър­сиш — отвърна Дела. — Казах ти вече: отря­зох ги и ги про­да­дох, тол­коз. Сега е Бъдни вечер, мом­чето ми. Бъди мил с мен, защото заради теб нап­ра­вих това. Може би кос­мите в косите ми могат да се изб­роят — про­дължи тя с неж­ния си глас, който извед­нъж заз­вуча сери­озно, — но кой може да измери любовта ми към теб? Да сла­гам ли кот­ле­тите, Джим?

И Джим бързо се съвзе от вце­пе­не­ни­ето. Той взе Дела в прег­ръд­ките си. Нека бъдем так­тични и спрем за няколко секунди вни­ма­ни­ето си на някой стра­ни­чен пред­мет. Кое е по-голямо — осем долара сед­мично или милион годишно? И мате­ма­ти­кът, и мъд­ре­цът ще ви дадат пог­ре­шен отго­вор. Влъх­вите са под­несли скъпи дарове, но между тези дарове е лип­с­вал един. Впро­чем тези мъг­ляви намеци ще бъдат разяс­нени по-нататък.

Джим извади от джоба на пал­тото си няка­къв пакет и го хвърли на масата.
— Не ме раз­би­рай пог­решно, Дела — каза той. — Никаква при­ческа и под­с­т­риг­ване не са в със­то­я­ние да нама­лят любовта ми към моето момиче. Но отвори този пакет и ще раз­бе­реш защо в пър­вия момент се пообърках.

Белите под­вижни пръсти раз­къ­саха канапа и хар­ти­ята. Пос­ледва въз­тор­жено въз­к­ли­ца­ние, което — уви! — чисто по жен­ски бе сме­нено със сълзи и хри­па­ния, та се наложи сто­па­ни­нът на дома да пусне в ход всич­ките си успо­ко­и­телни спо­соб­ности. Защото на масата лежаха Гре­бе­ните, същият онзи ком­п­лект гре­бени – два за отс­т­рани и един за отзад, — на които Дела тол­кова пъти се бе любу­вала през една вит­рина на Бро­дуей. Вели­ко­лепни гре­бени от истин­ска кос­те­нур­кова черупка, с блес­тящи камъни по края, съв­сем в тон с хуба­вите й, но лип­с­ващи сега коси. Те стру­ваха скъпо — тя зна­еше това — и в душата си само бе меч­тала и коп­няла за тях, без никаква надежда, че някога ще може да ги има. И ето, сега те бяха нейни, ала лип­с­ваха косите, които биха кра­сили тези така желани укра­ше­ния. Все пак тя ги при­тисна до гър­дите си и когато най-сетне намери сили да вдигне глава и да се усмихне през сълзи, каза:
— Косата ми расте тол­кова бързо, Джим…

Извед­нъж тя скочи като попа­рено коте и въз­к­ликна:
— Ах, боже мой! – Джим още не беше видял своя кра­сив пода­рък. Тя бързо му го под­несе на отво­ре­ната си длан. Мато­вият скъп метал заб­лестя в лъчите на ней­ната чиста и пре­дана душа.

— Кажи, не е ли чудесна, Джим? Оби­ко­лих целия град, докато я намеря. Сега ще можеш и по сто пъти на ден да си пог­леж­даш часов­ника. Я ми го подай. Искам да видя как ще му стои. Но вместо да й даде часов­ника, Джим легна на кушет­ката, под­ложи ръце под гла­вата си и се усмихна.
— Дела — каза той, — нека при­бе­рем някъде пода­ръ­ците и ги оста­вим на мира извес­тно време. Пре­ка­лено хубави са, за да ги изпол­з­ваме още сега. Аз про­да­дох часов­ника си, за да мога да ти купя гре­бе­ните. Е, вече е време да при­гот­виш котлетите…

Влъх­вите, които донесли дарове на мла­де­неца в яслите, са били уди­ви­телно мъдри хора. Те са измис­лили оби­чая да се пра­вят коледни пода­ръци. И понеже са били мъдри, несъм­нено и тех­ните пода­ръци са били мъдри — може би дори с уго­ворка да бъдат под­ме­нени, в слу­чай че се пов­та­рят. А тук аз ви раз­ка­зах една съв­сем неза­бе­ле­жи­телна исто­рия за две глу­пави деца, живе­ещи в квар­тира за осем долара, които без кап­чица мъд­рост пожер­т­ваха един за друг сво­ите най-скъпи сък­ро­вища. Но нека кажем на мъд­ре­ците в наши дни, че от всички, които под­на­сят пода­ръци, тези двама са най-мъдрите. От всички, които пра­вят и при­е­мат пода­ръци, такива като тях са истин­ски мъд­рите. Винаги и нав­ред. Те именно са влъхвите.

Автор: О’Хенри

 

Facebook
Google+
https://maya.bg/%d0%b7%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d1%81%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b0%d0%bb-%d1%81-%d0%bb%d1%8e%d0%b1%d0%be%d0%b2/
Twitter
Visit Us

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *