Marguerite Duras

January 19, 2017January 19, 2017

Из “Есе за алкохола”, Маргьорит Дюрас

Цели лета живях сама с алкохола в Нофл. В събота и неделя идваха хора. През седмицата бях сама в голямата къща и точно там алкохолът придоби целия си смисъл. Алкохолът кара самотата да отеква и накрая започваш да я предпочиташ пред всичко друго… Да живееш с алкохола, е все едно да живееш със смъртта до себе си.

… Щом пропих, и станах алкохоличка. Веднага започнах да пия като алкохоличка. Надпреварвах всички. Отначало пиех вечер, после пропих и на обяд, после и сутрин, после взех да пия нощем. Веднъж на нощ, после на всеки два часа. Никога не съм се дрогирала по друг начин.

…Алкохолът замества сексуалната наслада, но не заема мястото й. Сексуалните маниаци обикновено не са алкохолици.

…Липсва ти Бог. Нищо не може да отмени празнотата, която си открил някога в юношеството си. Алкохолът е създаден, за да ти помогне да понасяш вакуума на Вселената, люлеенето на планетите, невъзмутимото им кръжене в пространството, безмълвното им равнодушие към болката ти. Човекът, който пие, е междупланетен човек. …Алкохолът е безплоден… не създава нищо трайно. Той е като вятъра. Като думите.

…При жената алкохолизмът е скандален – да си жена и алкохоличка, е нещо рядко,
нещо сериозно. То е като посегателство върху божествената природа. Разпознавах скандала около себе си.

…

Към цялото есе

https://maya.bg/%d0%b8%d0%b7-%d0%b5%d1%81%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%b0%d0%bb%d0%ba%d0%be%d1%85%d0%be%d0%bb%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b3%d1%8c%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%82-%d0%b4%d1%8e%d1%80%d0%b0%d1%81/

Leave a Reply Cancel reply

Още GMTA