old_books

Когато си сам…

old_books

Когато си сам, а нао­коло нощта пос­те­пенно утихва! … И въз­ду­хът лепне, тегне и пос­те­пенно се сплъс­тява! … И сякаш кока­лес­тите му пръсти се впли­тат около врата ти в смър­то­носна примка. Тогава…, тогава живо­тът ти изг­лежда като тлеещ въг­лен, дога­рящ в пещта на бити­ето, без­на­деж­ден, изгу­бен, сив и опус­то­шен, тогава… изп­су­вай, но запали свещ, ругай съд­бата, но пусни музика, удряй с юмруци сте­ната, докато не пад­неш в изто­ще­ние, но стани и тан­цу­вай със себе си, срещни пог­леда си в огле­да­лото и опи­тай да се усмих­неш на себе си… Бръкни в биб­ли­о­те­ката, грабни книга, сложи пръста си на про­из­волна стра­ница и започни да четеш от мяс­тото, на което е пад­нал пог­леда ти, чети, чети … и там някъде … неми­ну­емо ще про­че­теш себе си…

Facebook
Google+
https://maya.bg/%d0%ba%d0%be%d0%b3%d0%b0%d1%82%d0%be-%d1%81%d0%b8-%d1%81%d0%b0%d0%bc/
Twitter
Visit Us

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Още Мои текстове