-∞…понякога се чувствам като андрогин – едновременно жена и мъж и някак нито напълно едното, нито напълно другото, едновременно изгубена от себе си и изгубила някого, в непрестанно търсене на някого и на себе си, в стоическо очакване да бъда намерена от някого или нетърпеливо очакваща да бъда открита от себе си. Сякаш съм едновременно самодостатъчна и непълноценна сама, завършено противоречива и незряло съвършена, силна и слаба, полюсна и неутрална, сякаш съм буря в тихо езеро, шепот в оглушителна врява, опустошена и сътворена, задушена от и стиснала за гърлото алтер егото си, орисана да съм плътна и безплътна, окована за живота, а обитаваща вселената, безвъзвратно разпиляна в хаоса на собственото си съществувание. Тогава…,
‚ тогава ли?…
тогава … просто …..п …..
…… л ……………..
……. … а … …………
……… …… ч …….
…….. а!+ ∞
Легенда за Андрогините
Според древногръцката митология андрогините били първите хора, митични същества, които били двуполови и затова били много силни, дори равни на боговете. За да отнемат силата им, боговете разделили телата на андрогините на две отделни части, като по този начин се обусловили мъжът и жената. Поотделно те били слаби, но веднага щом се обединят възвръщали силата си. От тогава всяка половина търси своята друга половина.