lonely-tree

СамотноТО дърво

Есе­ис­ти­чен разказ

Съзер­ца­вали ли сте някога самотно дърво?!

lonely-tree

Има нещо маги­ческо, мелан­хо­лично кра­сиво и сто­ма­нено сто­и­ческо в самот­ното дърво. Съзер­ца­ни­етo на самот­ноТО дърво зас­к­ре­жава пог­леда ми, изт­ръгва ням писък от гър­дите ми и под­ко­сява коле­ната ми в душевно прек­ло­не­ние. Самот­ноТО дърво се издига там, където вятъ­рът в сти­хий­ната си игра е довял семето му, далеч от дру­гите дър­вета, и с ярос­тен порив го е пог­ре­бал в пръстта, за да го обрече на самотно същес­т­ву­ва­ние.

И вие сте го виж­дали, сигурна съм! С буйна суетно раз­лис­тена корона, сред тучна поляна, в неис­тов стре­меж да бъде забе­ля­зано от света или с раз­к­ри­вени от ста­рост, про­тег­нати в неу­то­лимо жела­ние за прег­ръдка скър­шени клони, край кри­во­ли­че­щия стар път, или оглеж­дащо смъл­чано сян­ката си в мът­ната вода на нез­найно при­казно езеро или пък впило сухи корени като нокти на черен гар­ван в пред­с­мър­тен спа­зъм на рон­ли­вия ръб на невъз­можно над­вис­нала над про­паст скала, ТО е там, … винаги е там, …в сто­и­ческо очак­ване или в могъщо при­ми­ре­ние със съд­бата?! Не знам! Но, ТО винаги е там … в сво­ето самотно величие!

Дори, когато, загу­бил бит­ката с живота, сухият му ске­лет като почер­нял каме­нен кръст се изви­сява, съд­бовно обре­чен на сти­хи­ите на вре­мето. Дори, когато обру­ле­ният от вятъра, про­я­ден от тва­рите стар пън стърчи като дре­вен тотем, обро­чен да въз­х­ва­лява вели­чи­ето на същес­т­ву­ва­ни­ето. Самот­ноТО дърво винаги е там, … в очак­ване на сво­ите съзерцатели…

Питам се? Хрумва ми! Знам! Поз­на­вам „самотни дър­вета” сред хората!

Facebook
Google+
https://maya.bg/%d1%81%d0%b0%d0%bc%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%be/
Twitter
Visit Us

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Още Мои текстове