Сещата ли се, когато чуете реплика от филм, която събужда съзнанието ви и се намъква завинаги в него, за да провокира и провокира?
“Въображението е последното ни убежище”. Скривалище в ада на житейския пъзел. Въображението като палаво хлапе разбърква парченцата и ги подрежда по свой собствен начин. Напук. Напук на всичко и всички. И те пак съвпадат, само че в тази картинка прозираме своето собствено отражение. Ние, но наопаки. Такива, каквито никога няма да бъдем. Или такива, каквито всъщност сме. Липсва последното парченце.
“Все едно!” – каза яростно хлапето и срита пъзела.