Отрезвяващата лудост на един безнадежден романтик
Става въпрос за онзи щедро карамелизиран с романтика холивудски филмов продукт, забъркан с толкова много чувственост и страст, че чак горчи като прегорял сладкиш и от който лъха гъделичкащ сетивата аромат на неустоима смесица от ванилия, канела и непознат див екзотичен плод – а именно „Дон Жуан де Марко“ (1994г.), новият Дон Жуан или иначе казано „Историята на един мъж, който се мислеше за най-големия любовник на света… и хората, които се опитаха да го излекуват от това! А може би, те имаха нужда от лечение“.
Едва ли можеше да бъде избран по-подходящ актьор от самият Джони Деп за ролята на Дон Жуан, но това го вмъквам, само защото просто не мога да го пренебрегна. Няма да коментирам актьорската игра, уменията на режисьора и сценария, макар, че има какво да се каже, защото последното, за което мога да претендирам е талант на кинокритик, или пък внушителен филмов архив на заклет киноман, но това, което не мога да отрека е, че съм жена. И като такава, смело мога да заявя, че повечето жени, които познавам, в това число и мен самата, имат тайна колекция от любими филми, които ползват за романтично бягство от реалността, винаги, когато обстоятелствата го налагат. Обикновено, във всеки от избраните филми има умело изграден мъжки образ, който притежава частица от идеалния образ на мъжа, за когото копнеем.
Един от тях е и образът на дон Жуан – любовникът – изкусител, мъжкарят – джентълмен, тънкият познавач на женската душа и чувственост и не на последно място – талантливия музикант, чийто инструмент е женското тяло. Инструмент, от който само истински виртуоз може да изтръгне най-високия тон на екстаза. В тази връзка, бих класифицирала в аматьорската си дамска колекция въпросния филм като „отрезвяващо женско бягство към романтиката и сексуалността“. Защо ли?! Ами защото сценарият разказва за лудостта на един безнадежден романтик, изгубен в собственото си въображение или пък в реалността, лудост, която е способна да отрезви и най-еманципираната хетеросексуална жена, дори това да бъде нейното позорно и тайно признание пред самата себе си. Филмът е покана за съкровена авантюра със собственото ни женско съзнание, спонтанно бягство към нашата вродена женственост и чувственост, безмълвен диалог за смисъла и безсмислието на любовта и опит за събуждане на изконно женската ни необходимост за безпрекословно отдаване на плътски наслади в обятията на мъж. Когато Дон Жуан казва, че:
„Всяка жена е посвоему загадка, но пред истинския любовник разкрива всичките си тайни“
сякаш имаме натрапчивото инстинктивно усещане, че знае точно за какво говори. Когато описва чувствените наслади на жените, с които прави любов, сякаш пръстите му се плъзгат по тялото ни като клечки кибрит, способни да възбудят барутен взрив, само да го пожелаят. А когато разказва за любимата си, думите галят ушите ни като нежен шепот и ни се иска да бъдем неговата ерато, поне за миг:
„Познавате ли жена, която така да ви вдъхновява, че да изпълва всичките ви сетива? Вдишвате я, вкусвате я… В очите й виждате неродените си деца и вече знаете къде е приютено сърцето ви. Животът ви започва с нея и без нея трябва да свърши.“
Сега разбирате ли за какво говоря?! Не, че в реалния живот, ние жените искаме да чуем непременно тези думи за себе си, но пък трябва да признаем, че е великолепно красиво, наистина. Ето за това, няма нищо лошо понякога тайничко да бягаме във филмите. Просто, за да си откраднем здравословно парченце от сладкиша. А на тези, които ще ме обвинят, че съм безнадеждна романтичка, която всяка вечер хълца под завивките на поредния сълзлив романтичен филм в розова сатенена нощничка и в компанията на кутия шоколадови бонбони и плюшения мечок – спомен от последния мъж, който я напусна, ще кажа само … много ще сгрешите! Не, аз съм една (не!)обикновена по своему жена, еманципирана точно толкова, колкото да не забрави, че все пак е жена, романтична точно толкова, че да държи под напрежение фантазията си, чувствена точно толкова, че да познава екстаза, която без колебание ще се остави да бъде прелъстена от някой съвременен дон Жуан, луд, точно толкова, че да бъде „мъж“!
