Има едни морски хора, дето душата им е риба.
Дето бялото в косите им е солта на живота,
Дето кокалестите им пръсти сплитат съдбовни нишки
И наричат с благост, дорде връзват възлите.
Дето мъдростта им наднича из браздите по челата им
и се усмихват с поглед, пълен с обичане.
Дето умеят да се гмуркат дълбоко в очите ти и да вадят бисери
И дето на разсъмване чезнат зад хоризонта, омагьосани от изгрева.
Има едни морски хора, дето
…
завинаги пускат котва в сърцето ти.
…
хубаво е! …