ima-veshtici-vav-viatara-maya.bg

Има вещици във вятъра…

ima-veshtici-vav-viatara-maya.bg

“Има вещици във вятъра…” – каза той и оттегли бавно ръката, с която придържаше тежката плюшена завеса, спусната театрално зад прозореца в смарагдовия салон, чийто антично прашен под бе осеян с все още мокрите мастилени ръкописи, нервно захвърлени там в пристъп на творческо безсилие от самият им автор – лорд Филингам.

“Имааа вещицииии във вятърааа…” –  отекнаха като ехо собствените му думи, неволно изречени на глас, от които го побиха тръпки. Лорд Филингам умееше да изцежда душата от думите, обичаше да ги усеща с всички сетива, които талантът му познаваше, прелъстяваше ги с нежност, а после се любеше с тях алчно и властно в ума си и накрая ги захвърляше върху белия лист с освобождаващата ярост на внезапно споходилата го муза.

Когато пишеше изпадаше в състояние на някаква шизофренична смесица от меланхоличен транс и хипнотична възбуда, редуващи се на неритмични пристъпи. Тъкмо в такова състояние го завари внезапната буря, пратена сякаш от недрата на ада и предизвистена от метафизичният кикот на дузина вещици, който акробатично се шмугваше като през иглени уши през процепите на прозореца и всеки момент щеше да достигне до своето кресчендо.

Тази апокалиптична природна симфония сякаш повлече музата му във френетичен танц из смарагдовия салон и инжектира с абсент въображението му. Лорд Филингам се хвърли бясно върху писалището си като хищник върху жертвата си и изпод перото му се занизаха като мъниста на молитвена броеница мастилените силуети на неговите прелъстени изкусителки.

Навън бурята скоро утихна, но в смарагдовия салон “ловът на вещици” тепърва започваше.

 

Facebook
Google+
https://maya.bg/ima-veshtici-vav-viatara/
Twitter
Visit Us

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Още Мои текстове