Интернет находки, които те карат да се лепнеш на монитора и след като се окопитиш да скoчиш на клавиатурата и да излееш гнева си
Дефиниция на „ексцентрик“ из Речник на думите в българския език
1. Цирков артист, който изпълнява ефектни номера.
2. Човек, който се отличава със странно поведение и необичайни прояви; особняк.
3. Спец. Машинна част, чиято ос на въртене не съвпада с геометричния център.
Само товааааааааааа???????!!!!! Не ме карайте да си мисля, че българският език е беден или пък, че битува тотално неразбиране на дефиницията на понятието „ексцентрик“. Какво ти понятие?! Та това е жизнено кредо, светоусещане, житейска философия! За артиста и „ефектните номера“ съм склонна да се съглася, ама какъв цирк?! Като се замисля, може и така да се нарече, но само, ако променим изначално дефиницията на „живот“ на „цирк“ или пък извикаме чувството си за хумор и прибегнем до метафората като изразно средство и то в друг контекст.
А второто – ами то бива повече за „шизофреник“. Странно!!! Необичайно!!! Особено!!! Според кого, по дяволите??? Може би, според всички онези скучни, конвенционални, практични критици на „различното“, „индивидуалното“, „необикновеното“, „талантливото“, „гениалното“. Последното, третото определение, ако питате мен, най-много се приближава до истината – „част, чиято ос на въртене не съвпада с геометричния център“. Ами да! – „не съвпада“ !!!, защото да си ексцентрик, означава да бъдеш себе си, а не изплют от матрицата, означава да „не ти става“ шаблона, който ти налагат, защото ти е тесен, да не ти пука, че ще се отклониш от отъпканата пътека, защото знаеш, че този път не е твоя и сам да си намериш посока и цел и пр.
Ааа, срещнах и още едно – „чудак“! Еми, то си е за „чудене“! Чудете се тогава, „уважаеми“, но междувременно прочете нещо от/за Чарлз Буковски, Оскар Уайлд, Ърнест Хемингуей, Кърт Вонегът, Уинстън Чърчил и пр., запознайте се с творбите, житейския път и цялостното светоусещане на творци като Салвадор Дали, Пабло Пикасо, Ван Гог, Фрида Кало, Амедео Модилиани и пр. или пък научете повече за таланта и живота на личности като… да видим, нека стрелям напосоки, хрумват ми например Чарли Чаплин, Уди Алън, Мики Рурк, Алекзандър Маккуин, Хънтър Томпсън и дори Марадона и пр., и пр., и пр. „безмерно“ талантливи истински хора. Не просто хора, а личности, които са гледали и гледат на живота през своите очи, изповядвали са и изповядват мнения, формирани между техните уши и са се забавлявали и се забавляват да иронизират виртуозно първо самите себе си, а след това и самият живот, както и нелепостите на критиците! Живели са, за да предизвикват съдбата си ежедневно, дори ежеминутно, а не да се крият от нея, прикрити в сянката на порядъчно ординерното.
Какво е общото помежду им ли?! Нарича се „смелост“! Смелост да бъдат „различни“ – да живеят живота си по начин, който те самите са избрали, да бъдат свръхинтелигентни и далновидни, но и свръхчувствителни и меланхолични, любопитни, но и дръзки, арогантни, дори цинични, капризни и груби, но и гениални, небрежни, но и екстравагантни и „щастливо обсебени“ от хобита, страсти и таланти, твърдоглаво упорити, болезнено прями и фанатични идеалисти, дори, когато, (и въпреки това, че) са анатемосани от предразсъдъците на обществото. Има и друго! Другото са техните „музи“ и техните „слабости“ (зависи от гледната точка!) – т.нар. човешки пороци. Защото талантът често дружи с порока, понеже съвършено е само неистинското!
P.S. Горещо се извинявам на всички изпуснати тук знайни и незнайни ексцентрици! Надявам се да опозная колкото се може повече от вас, докато си проправям път в живота и все още „дишам“!
Поклон
