“Какъв разкош е умното говорене!” Прочетох го днес в един от постовете на Калин Терзийски. Е, да, де, ама когато истината джапа във водка и пулсира нервно в подутия език на осмелилия се да я изрече, не е лице/умо/гърло приятна за възприемане. Наричат я „неИСТИНА“, защото не се е пръкнала в „трезв“ ум. „Трезв ум?“ Че, кой може да се похвали с такъв?! Та не е ли трезвият ум този, тъкмо този, който е счупил бутилката, за да излезе от нея, та дори и с цената на това да изпие съдържанието й и да я засили към стената?! Презрение… – това е жалкото безсилие, прикриващо удобното „немислие“ на „трезвите“ зомбита. Клоунът е тъжен и пиян, когато е без грим… Преглътнете го… на екс или с кисели краставички и плюйте в пазвата си, страхливци.

https://maya.bg/kakav-razkosh-e-umnoto-govorene/