nepokorna-kato-viatara-maya.bg

Непокорна като вятъра

nepokorna-kato-viatara-maya.bg

Беше от онези жени, които оставят белези в живота. Непокорна като див арабски кон, бясно галопиращ срещу залеза. Тялото й беше гъвкаво и змийско, очите – зелени, а погледът й – лава. Изпепеляващ и опустошаващ. Всичко в нея беше необикновено, някак сътворено от хаоса, но прекрасно. Живееше по ръба на живота, заядливо сръчкваше съдбата, за да опита още един път късмета си, а после гръмко се смееше. Гневеше се неочаквано и бурно като внезапна пролетна буря, а после още по-внезапно утихваше. Никой не можеше да я укроти, освен вятърът. Когато задухаше стихиен вятър, очите й пламваха, тя изхвърчаше навън със скоростта на барутен взрив и бясно тичаше към самодивската поляна. Това беше мистично място на края на града, диво и прекрасно, на което отдавна човешки крак не стъпваше. Щом стигнеше изведнъж спираше и разперваше широко ръцете си, а вятърът я събаряше на земята, търкаляше я бясно в тръните, блъскаше я безмилостно в камъните, замеряше я с клони, пепел, листа и слама, скубеше я и заплиташе на възел косите й, докато самият той не се изтощеше и не усмиреше стихията си. Когато бесовицата на вятъра утихнеше, тя се прибираше раздърпана, изподрана и рошава, но тиха и спокойна. Тогава погледът й ставаше различен, поглед на тлееща жарава. Никой не знаеше колко точно щеше да продължи затишието й, може би седмици, може би месеци, а може би – дни… Но, в едно бяха сигурни – нейната жарава никога не гаснеше.

Мислеха я за луда, но не беше. Всичко, което искаше бе да прегърне вятъра. Може би, защото душите им бяха сестри-самодиви.

Facebook
Google+
https://maya.bg/nepokorna-kato-viatara/
Twitter
Visit Us

2 thoughts on “Непокорна като вятъра”

  1. Страхотно, Мая. Думите ме погълнаха. Пожелавам съдбата да ти поднася на тепсия вдъхновяващи хора и моменти, които да изливаш в красиви думи 😉

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Още Мои текстове