Бадемовите очи чегъртат тъмнината с поглед. Потапят се в утайката на тишината. Оглеждат с полумесеците си празната стая и я виждат наполовина пълна. С минало. Щрак. Мигване. Щрак. Нов кадър. Отново и отново. Бадемовите очи попиват аромата на спомените от стените и си фантазират бъдеще. Бадемовите очи имат калейдоскопи под клепачите си. Онова, което виждат горчи, но е красиво.