Душевен смог

dirty_window

Стъклата са опушени от градския смог.

Детски пръсти са рисували по тях и са оставили отпечатъци.

Ти разказваш нещо оживено, но аз не те слушам.

Кимам с разбиране, но чувам само мислите си.

Гледам през теб и наблюдавам как отражението ти

пробягва гротескно по тях.

Искам да се втурна към теб и да те прегърна,

но мога само да те съзерцавам…

в душата си.

Facebook
Google+
https://maya.bg/dusheven-smog/
Twitter
Visit Us

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Още Фрагменти