samotata_maya.bg

По ръба на мрака, самотата чегърташе с нокът

samotata_maya.bg

По ръба на мрака, самотата чегърташе с нокът.

Дишаше тежко и жадно пушеше опиум.

Една по една, мислите ѝ политаха нанякъде в гъсти облаци от дим,

но скоро изчезваха от погледа ѝ като току-що отстреляни птици.

Съзнанието полека я напускаше и тя ставаше

безразличен наблюдател на себе си.

Блаженството пълзеше по вените ѝ

и проникваше във всяка клетка на безплътното ѝ тяло.

Олекна ѝ. Самотата вече не усещаше себе си.

„Каква ирония!” отрониха устните ѝ,

докато изпускаха последния облак дим.

 

Facebook
Google+
https://maya.bg/po-raba-na-mraka-samotata-chegartashe-s-nokat/
Twitter
Visit Us

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Още Фрагменти