Тишината диша учестено в лицето ми. Дъхът ѝ пари устните ми, ръцете ѝ рошат мъха по тялото ми и палят огньове в слабините ми. Тишината мачка чаршафите, а после скача от леглото и си облича дрехите на нищото. Бърза. Има среща със самотата. Целува ме по челото и тръшва вратата…