Когато сълзата се уголемява лавинообразно и аха да се катурне през решетката от мигли, а ти се замисляш как да я скриеш от погледите на другите, макар че знаеш, че не плачеш. Отдавна не плачеш. Дори не си спомняш как се плаче. Само сълзите те издават и ги мразиш. Адски ги мразиш. Представяш си как се вкаменяват и се превръщат в малки брилянти, а ти ги събираш в шепите си и ги подаряваш на първия просяк. И… си свободен.