amur-i-gurgulicata-maya.bg-old-garden-stairs

March 19, 2018March 19, 2018

Амур и гургулицата

Сънувах те. Беше дух. Присъствие, без образ.

Разхождахме се. Сякаш беше някъде в Италия.

Водеше ме за ръка, а аз зяпах наоколо в магичен унес.

Изкачвахме се по обрасли с мъх древни варовикови стъпала.

Приказна амфитеатрална “градина на Семирамида” разгръщаше свенливо обятията си за нас.

Дъхави цветя разпръскваха аромата си, вечнозелени лиани се протягаха лениво, шарени птички шушукаха в храстите, а буболечките жужаха някакви си техни каламбури.

Постепенно различих няколко дървени врати с благородно ръждясали дръжки, а над тях прозорци с красиво напукани от слънцето зеещи капаци.

Самотни красиво остарели къщи, сгушени в здравата прегръдка на пощурели от цвят глицинии и непокорен бръшлян. “Та в тях са живеели хора!” – въображението ми щрихираше трескаво образите им.

“Бих останала тук вечно…”, шепнех в ухото ти, докато ирисите ми фотографираха съвършения мираж, за да го сънувам пак и пак.

Под една престара плачеща върба, забелязах малка статуя на Амур, килната на една страна от тежестта на времето. Лъкът му с опънати тетива и заредена стрела сочеше право надолу.

Приближих се.

На земята, близо до статуята, лежеше мъртва гургулица с клюмнала настрани глава и затворени очи, сякаш сънят я е повалил там.

Гледката ме стъписа и омагьоса едновременно. Беше толкова драматично красиво, че не усетих тъга.

Забравих да мигам и погледът ми се премрежи. Стори ми се, че Амур най-после изпрати стрелата си право в сърцето ѝ и ѝ върна живота.

Потърках очи.

Гургулицата я нямаше.

Теб също.

https://maya.bg/amur-i-gurgulicata/

Leave a Reply Cancel reply

Още Мои текстове