empty-hospital-room-showing-bed

November 21, 2015November 8, 2021

Болничната миризма се беше пропила в дробовете й

Болничната миризма се беше пропила в дробовете й като миризма на манджа в стар вълнен пуловер. Колкото и да го переш и парфюмираш, тя винаги се долавя като послевкус на вино, като последната нотка от мелодия, която остава да кънти в ушите ти дълго време, след като спектакълът приключи. Беше отвратителна, но и някак опияняваща, някаква смесица от безизходица, приглушена болка и ароматизиран дезинфектант. Носеше й спомен за времето, когато като малко дете тичаше из мраморните коридори на градската болница, в която майка й беше медицинска сестра. Любимата й игра беше на криеница със санитарите, които винаги я откриваха скрита между вързопите с мръсни чаршафи в пералното помещение. През останалото време си играеше с епруветки и спринцовки, а куклите й бяха надупчени до неузнаваемост. Детството й беше различно, но пак беше хубаво. Не стана лекар, каквато беше мечтата й, но се завърна у дома. Лежеше в отделението за терминално болни и много приличаше на куклите си. Вените й бяха измъчени и беше прикована към апарата за кислород. Не страдаше, не и в онзи смисъл. Единственото, което истински я измъчваше беше невъзможността да вдиша пак онази опияняваща миризма – споменът от безгрижното си детство.

Намериха я на сутринта. На устните й беше застинала красива синя усмивка, а в ръцете си все още стискаше кислородната маска.

https://maya.bg/bolnichnata-mirizma-se-beshe-propila-v-drobovete-i/

Leave a Reply Cancel reply

Още Мои текстове