March 31, 2016April 2, 2016

Майският бръмбар

Майският бръмбар си летял в търсене на ароматен цвят и изведнъж съзрял чудно дърво. Кичестата му корона се извисявала суетно над другите цъфнали дръвчета, цветовете му били напращели като пищни гроздове в късна есен, а уханието им се разнасяло на талази из цялата гора. Никога досега не бил виждал такова приказно дърво. Искал веднага да опита от нектара на цветовете му. Замахал чевръсто с крилцата си, така че жуженето му заприличало на шума от приближаващ се аероплан и се устремил право към един едър бял грозд. Когато наближил видял, че дървото пазело уханните си цветове с остри като кинжали шипове. Помислил да се откаже, но омайният аромат го изкушавал неудържимо. Не можел да не опита от тази амброзия, пък дори и да се нарани. Около цветчетата игриво пъплели рояци малки мушички, които сякаш му се присмивали, че е твърде тромав и непохватен, за да се промъкне между шиповете. Хванало го яд на тях. Знаел, че се подлага на риск, защото под коравата му броня се криели крехки като дантела крилца, но желанието било по-силно от него. Разперил смело крилцата си и тъкмо да се спусне към шиповете, чул силен крясък зад себе си.

– Да не си луд, ще се нараниш, крещял един черен кос. Не знаеш ли, че това е акация?

– Акация ли, какво е акация? – попитал сепнатият бръмбар.

Акацията е фаталната изкусителка на гората. – отвърнал му коса. Нейната магия е омайният ѝ аромат. Веднъж дъхнеш ли от него, се влюбваш завинаги. Тогава – тя те погубва. Знаеш ли колко мераклии като теб са обагрили в червено цветовете ѝ? Добре, че имаш късмет, че бях наоколо. Хайде сега, върви си и никога повече не се връщай!

Бръмбарът се изплашил, благодарил на коса и литнал към майската поляна. Изминали 12 дълги нощи и дни, но мисълта за това чудно дърво не излизала от главата му. Изгубил съня си, спрял да се храни, скитал се самотен и кахърен из поляните, а жуженето му станало някак тъжно и глухо. Другите майски бръмбари се чудели какво му е. Носели му чудни цветове от знайни и незнайни поляни, но той дори не ги докосвал. Само косът знаел какво измъчвало бръмбарa – той бил влюбен до смърт. На 13-тия ден, бръмбарът изведнъж изчезнал.

https://maya.bg/maiskiat-brambar/

Leave a Reply Cancel reply

Още Мои текстове