Звънни ми. Спешно е.“ – получавам съобщение в 3.48ч. през нощта. Обикновено не се будя от телефона, ама напоследък страдам от безсъние. Първо го борих с мента, глог и валериан в комбинация с бял шум, после минах на куркума с диазепам на равни части и щипка стрит на прах прилеп, а сега взимам едни нови розови хапченца, дето ми ги предписа личният лекар. Стигнах дотам, че закачих над леглото си капан за сънища, сплетен от връзки стар чесън, косми от опашката на девствена кобила и пера от фламинго. Четох в нета, че много помагало. Не ме питайте как си набавих съставките, че ще ме арестуват с обвинение за тормоз над животни и нанесена непоправима вреда върху биоразнообразието. Само да бяхте видяли фламингото след процедурата…, но да се върнем на съобщението. Викам си, кой пък сега ме е надушил, че съм се ококорила като кокошка с едноседмичен запек в 4-ри през нощта, че чак пък му е и спешно. Па, и няма 5 стинки да ми звънне, ами ми върти номера в стил „еврейски смс“.  Значи…, или са ония телефонните измамници с импулсните телефони или е някой бивш любовник след прекомерна употреба на анасонова ракия и бело. Не обръщам внимание и си включвам компютъра, че ми доскучава от броене на чифтокопитни. Вместо да ми се зареди Windows-a ми излиза съобщение „Звънни ми. Спешно е.“. Леле, тия са ми хакнали компютъра. Получавам паник атака и ми изтръпва лявото ухо и палеца на десния крак. Ми, сега?! Какво да правя. Решавам, че ще пусна телевизора, за да се разсея, а утре ще занеса компютъра при Пешо – IT- то от Горубляне. Включвам последния канал, който съм гледала и попадам на реклама на дизайнерски уред за уголемяване на пенис.  Изглежда като нещо средно между шина за обездвижване на крак и гилотината, с която са отсякли главата на Мария Антоанета. Мисля си: – „Горките мъже. Животът е несправедлив. По-добре да емигрират в Южна Корея.“ Изведнъж рекламата прекъсва за извънредни новини и на екрана се появява Антон Хекимян, облечен в розов костюм и пипитена папионка. Викам си сега и тоя ако каже, че му е спешно да му звънна, ще прежаля 5.40-се на минута и ще се обадя. Оказва се, че в извънредната емисия става въпрос за необясним природен феномен: масова миграция на фламинго към България. Ята с милиони птици щели да пристигнат до дни. Орнитолозите били в шок. Поглеждам плахо към тавана, от който виси розовото перушинено недоразумение – лек за моята инсомния и изведнъж ми теква. Тия само идват да ми отмъстят, че оскубах фламингото. Ами, сега?! За спане изобщо не може да става и дума, ами дай да взимам мерки, докато е време. Тъкмо си го помислям и получавам ново съобщение – „Звънни ми. Наистина е спешно“. Тоя вече много ме дразни. Не стига, че съвсем скоро трупът ми ще бъде изкълван от милиони фламинга, ами на всичкото отгоре някакъв среднощен откачалник ми лази по нервите. Ще ти звънна, ама друг път… Хващам телефона и с треперещи от яд ръце му избачквам таково съобщение, че майка му, ако го прочете, ще получи най-малкото инфаркт на миокарда и тежък невродермит. Не си давах сметка, че разполагам с такъв богат речников запас от синоними на думата „олигофрен“ и мога виртуозно да ги използвам в комбинация с най-цветущите сръбски псувни. Значи, не знам колко дълго съобщение съм написала, ама се пращаше цели 6 минути. Разгеле, изпрати се. Сега мога да пристъпя към обмисляне на плана за спасението си. Решавам, че ще си взема неплатен отпуск, ще открадна камиона на съседа, дето живее две преки по-надолу, за да обера склад за скариди, ще си купя каска за сноуборд, пчеларска маска, електрошок и мотористки костюм, ще запечатам херметически дограмата с маджун и ще се барикадирам вкъщи, докато от Гражданска защита не се справят с проблема. Доволна съм. Планът ми се струва разумен и напълно изпълним. Само да се съмне и пристъпвам към действие. В този момент на вратата се звъни. Получавам сърцетуп и усещане за студени крайници. С едната ръка грабвам нож за масло от кухнята, а с другата – една китайска ваза – подарък на нашите за сватбата и с плахи котешки стъпки се приближавам към вратата. Надничам през шпионката, ама всичко ми се вижда едно такова шарено и размазано като през калейдоскоп. Има някаква навалица навън и аз решавам, че са от зоополицията и идват да ме отведат. Паниката е пълна. Имам чувството, че ми се изпоти пъпът. Сред шумотевицата долавям познат глас. Престрашавам се и питам: – „Кой е?“. Гласът отговаря: – „Д-р Филипов – твоят личен лекар. Отвори, спешно е.“ Оттук нататък, историята включва двама санитари, които много ми приличаха на Влади Въргала и Буги Барабата, счупен китайски порцелан, усмирителна риза и едноседмична почивка в токсикологията на Пирогов. Оказа се, че онези мънички розови хапченца за безсъние, дето ми ги изписа докторът, не трябвало да се комбинират със салата от моркови, щото водели до тежки халюцинации, сравними с тези при злоупотреба с LSD, гъби и абсент едновременно. Докторът забравил да ме предупреди и се сетил по време на нощното си похапване, ама му били свършили минутите в Prima-та. Взел нещата в свои ръце, веднага след като прочел съобщението ми.

https://maya.bg/istoria-s-flamingo/