Ladybug-maya.bg

March 8, 2016March 9, 2016

Нещо красиво

Беше изгубил съня си от дни. Големият ден наближаваше. Знаеше, че на този ден се подарява нещо красиво. Тя трябваше да бъде очарована, трябваше да извие крайчеца на устните си като гондола, да го погледне с големите си гальовни очи, да се наведе плавно над него и да разсипе уханието от парфюма си в пространството помежду им, да го целуне с парещите си устни по челото, а после да го погали нежно по главата с наелектризиращата си длан. Това щеше да бъде абсолютно достатъчно, за да го направи щастлив.

Но, той още не беше намерил своето нещо, а денят беше утре. Колкото и да напрягаше ума си не можеше да измисли нещо толкова красиво, че да бъде достойно за нея. Знаеше, че по традиция се подаряват цветя, но той ги ненавиждаше. Мразеше тяхната тленност и жалките им пожълтели, спаружени и гангренясали трупчета, печално увиснали в мътната ваза. Всички свършваха така – напълно обезобразени и ненужни. И на нея нямаше да й харесат. Знаеше го, защото двамата си приличаха.

На сутринта баща му го поведе към болницата. Носеше пищен букет от пролетни цветя, завързани с огромна червена панделка и задушени в целофан. Ходеше припряно и почти го влачеше за ръката. Мартин не се дърпаше, подтичкваше покорно покрай баща си и мислеше как ли щеше да я разочарова, когато се видят. Не ѝ носеше нищо. Тя щеше да скрие емоциите си зад широката усмивка с онова непобедимо достойнство, което притежаваше, но той щеше да знае, че тя е очаквала тъкмо той да ѝ подари нещо красиво.

Стигнаха. Болницата не приличаше на всички останали. Имаше собствен парк с дървета, храсти и много цветя. През няколко метра бяха разположени виенски пейки, а в короните на дърветата се полюшваха хранилки за птички. Тя беше седнала на една от пейките, зачетена в книгата си и ги очакваше смирено.

Мартин се отскубна от ръката на баща си и се втурна към нея. Нещо се шмугна в косата му заедно с вятъра. Той спря и зарови пръсти в косата си. Беше калинка. Очите му светнаха от щастие. Приближи се тихо до майка си и постави калинката върху разтворената книга. Тя вдигна големите си очи и се усмихна с най-красивата усмивка, която той беше виждал някога.

https://maya.bg/neshto-krasivo/

Leave a Reply Cancel reply

Още Мои текстове