Лежа нощем и интервюирам себе си. Под клепачите ми се вие гъста мъгла, а душата ми пуши цигара. Задавам си объркани въпроси и бързо тичам да отговарям от мое име. Прехапвам устни, но не приемам отговорите, спори ми се. Неудобно ми е да отговарям честно на себе си, лъжа се. Безмълвно се украсявам с думи, които не ми отиват. Кроя си шапка, ама от тръни. Хвърлям камък по себе си и отивам да го уловя. Иска ми се да приличам повече на себе си, ама наопаки. Удрям си шамар и се напускам. До сутринта. !ес мачибО