casiopea-maya.bg

Касиопея

the bitter side of the moon…

casiopea-maya.bg

Постепенно отвори очи. Клепачите ѝ бяха залепнали от снощното плакане, а под очите ѝ си личаха следите на две пресъхнали солени вадички. Вероятно бе заспала от изтощение, защото беше още с дрехите. Разтърка очите си, разроши миглите си и стана от леглото. Запъти се към прозореца, за да разтвори завесите, но по пътя се сепна от образа си в огледалото и се спря. Сякаш пред нея стоеше друга жена. Очите, косата, чертите ѝ бяха познати, но ѝ беше някак чужда, различна. Не помнеше от кога не се бе гледала така в огледало. Като малка стоеше с часове и изучаваше себе си. Заключваше се в стаята на родителите си, пускаше силно музика, сядаше на малката плюшена табуретка пред тоалетката на майка си и се взираше в образа си. Изучаваше всяко петънце, всяка трапчинка, всяко косъмче, всяка гънка. Можеше да затвори очи и мислено да свърже всички бенки на бузата си с прави линии, така че да се получи съзвездието Касиопея. Реши да опита и сега. Затвори очи, но под клепачите ѝ се беше запечатал само образа на нейното малко момиченце – дъщеря ѝ Лина. Отвори ги и се разплака. Приседна на леглото и зарови глава в шепите си. Хлипаше неудържимо, неистово. Мъката раздираше дробовете ѝ и дращеше гърлото ѝ. Защо ѝ я отнеха? Защо, защо, защо? Как ще живее сега? Как? Въпросите нахлуваха в главата ѝ на мощни отровни приливи, заедно с кръвта. Обземаше я едновременно ярост и болезнено чувство на безпомощност. Искаше да крещи, да дращи, да хапе, да вие, но нямаше сили. Взеха ѝ детенцето, единственото, което имаше смисъл, най-ценното ѝ, всичкото ѝ. Внезапно, една мисъл премина през главата ѝ като комета. Тя скочи на краката си, изтича до гардероба и измъкна от дъното му голям кожен албум със снимки. Разгърна го и започна да го разлиства енергично. Намери снимка на Лина като бебе и се загледа в нея с хипнотичен поглед. Коремчето на детето беше обсипано с бенки, то лежеше по гръб и беше протегнало ръчички за прегръдка. Тя присви очи и се втренчи още по-съсредоточено. Изведнъж лицето ѝ се озари. В очите ѝ светнаха звезди. Откри го. Беше знак. Винаги е бил там, но тя не бе имала очи да го види. Съзвездието беше досущ като Андромеда. Сега вече знаеше. Някой ден щяха да бъдат отново заедно. Този път завинаги.

Facebook
Google+
https://maya.bg/casiopea/
Twitter
Visit Us

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Още Мои текстове