the bitter side of the moon…

Постепенно отвори очи. Клепачите ѝ бяха залепнали от снощното плакане, а под очите ѝ си личаха следите на две пресъхнали солени вадички. Вероятно бе заспала от изтощение, защото беше още с дрехите. Разтърка очите си, разроши миглите си и стана от леглото. Запъти се към прозореца, за да разтвори завесите, но по пътя се сепна от образа си в огледалото и се спря. Сякаш пред нея стоеше друга жена. Очите, косата, чертите ѝ бяха познати, но ѝ беше някак чужда, различна. Не помнеше от кога не се бе гледала така в огледало. Като малка стоеше с часове и изучаваше себе си. Заключваше се в стаята на родителите си, пускаше силно музика, сядаше на малката плюшена табуретка пред тоалетката на майка си и се взираше в образа си. Изучаваше всяко петънце, всяка трапчинка, всяко косъмче, всяка гънка. Можеше да затвори очи и мислено да свърже всички бенки на бузата си с прави линии, така че да се получи съзвездието Касиопея. Реши да опита и сега. Затвори очи, но под клепачите ѝ се беше запечатал само образа на нейното малко момиченце – дъщеря ѝ Лина. Отвори ги и се разплака. Приседна на леглото и зарови глава в шепите си. Хлипаше неудържимо, неистово. Мъката раздираше дробовете ѝ и дращеше гърлото ѝ. Защо ѝ я отнеха? Защо, защо, защо? Как ще живее сега? Как? Въпросите нахлуваха в главата ѝ на мощни отровни приливи, заедно с кръвта. Обземаше я едновременно ярост и болезнено чувство на безпомощност. Искаше да крещи, да дращи, да хапе, да вие, но нямаше сили. Взеха ѝ детенцето, единственото, което имаше смисъл, най-ценното ѝ, всичкото ѝ. Внезапно, една мисъл премина през главата ѝ като комета. Тя скочи на краката си, изтича до гардероба и измъкна от дъното му голям кожен албум със снимки. Разгърна го и започна да го разлиства енергично. Намери снимка на Лина като бебе и се загледа в нея с хипнотичен поглед. Коремчето на детето беше обсипано с бенки, то лежеше по гръб и беше протегнало ръчички за прегръдка. Тя присви очи и се втренчи още по-съсредоточено. Изведнъж лицето ѝ се озари. В очите ѝ светнаха звезди. Откри го. Беше знак. Винаги е бил там, но тя не бе имала очи да го види. Съзвездието беше досущ като Андромеда. Сега вече знаеше. Някой ден щяха да бъдат отново заедно. Този път завинаги.

https://maya.bg/casiopea/