Когато, тази сутрин, Мария отвори прозореца на спалнята си, лъчите на слънцето се протегнаха и помилваха нежно лицето ѝ. Тя разтърка очи, разроши косата си и вдиша с пълни гърди аромата от розовия храст под него. Уханната омая изпълни тялото ѝ и събуди онази палава тръпка, която навява мисли за любов. Тя се усмихна, огледа плахо калдъръмената улица и когато се увери, че дори разгонените котараци още дремеха, разгърна срамежливо халата си и остави на слънцето да плъзне лъчи по извивките ѝ.  Беше прелестна, гърдите ѝ бяха натежали като зрели праскови, имаше тънко кръстче и сочни бедра. Изглеждаше като жива картина на Модилиани. Изведнъж тя усети някакво странно парване по тялото, сепна се, отвори очи и бързо се прикри с халата. Беше слънчево зайче, което заслепи очите ѝ, а после пъргаво се скри зад прозореца на онзи непознат младеж, който бе дошъл да изучава пеперудите в района. Хората говореха, че бил естествознател и че дошъл да търси пеперудата “пауново око”. Само тя липсвала в колекцията му, а в околностите на градчето все още имаше диви места, където можеше да се срещне. Зайчето беше от лупата, с която той разглеждаше пеперудената си колекция на утринната светлина. Мария бързо осъзна, че това далеч не беше някакъв нескопосан начин да привлече вниманието ѝ, а съвсем неволен жест, тъй като той бе толкова съсредоточен в това, което правеше, че изобщо не я беше забелязал. Усмихваше се и лицето му грееше от възторг. Навярно беше открил, каквото търсеше. Мария с изненада установи, че младежът бе изключително привлекателен. Откакто той беше в града, тя се бе разминавала много пъти на улицата с него, но досега не го бе поглеждала така. Изглеждаше симпатично небрежен, беше облечен в раздърпана тениска, с която навярно бе спал и косата му беше разрошена, но не това ѝ направи впечатление. Тя забеляза неговата прекрасна усмивка, украсена от две дълбоки трапчинки и онзи вглъбен поглед, който привлича неудържимо жените. Мария се засрами от мислите си и бързо се вмъкна в стаята, за да се приготви за работа. От 16-годишна работеше като сервитьорка в единственото заведение в малкото градче –  кокетна сладкарница на име “Papillon”,  която по ирония на съдбата бе кръстена така, именно заради популярността на тази пеперуда. Сложи си червените обувки и червената рокля, които обличаше само на поводи. Денят мина бързо. На лицето на Мария се беше настанила една загадъчна и много очарователна усмивка, а в очите ѝ се долавяше пламъчето на любопитството. На следващата сутрин, тя бавно се приближи към прозореца и преди да разтвори широко дървените капаци, усети, че в корема ѝ пърхаха цяло ято пеперуди. Стана ѝ неловко, но нямаше търпение да погледне към прозореца на онзи младеж. Щеше да измисли начин да привлече вниманието му. Слънцето я заслепи, така че тя вдигна ръка над главата си и започна да търси с очи силуета му зад прозореца. Него го нямаше, а завесите бяха спуснати. Вместо да се разочарова, тя се разсмя на момиченцето в себе си, мислено отложи запознанството им за друг път и се запъти бързо към банята за сутрешния си душ. Не искаше отново да закъснее за работа. Изхлузи халата си на пода и когато вдигна очи и се погледна в огледалото направо онемя. Под лявата ѝ гърда, там където усети парването от слънчевото зайче имаше нещо като белег. Приличаше на пеперуда.

https://maya.bg/maria-i-paunovoto-oko/