Dajdat-ne-mokreshe-maya.bg

November 16, 2015March 24, 2016

Дъждът не мокреше

Дъждът не мокреше. Беше ситен есенен дъждец, който нежно галеше лицето й. Чувството беше толкова приятно, че тя искаше да му се отдаде изцяло. Ето защо се разхождаше със затворени очи и подритваше по детски пъстрата шума по алеята. Ароматът на есен беше опияняващ, а звънливите звуци на птиците се втурваха в главата й в съвършена мелодия.

Изведнъж нещо се шмугна в краката й, тя се сепна и отвори очи. Беше малко черно кученце с червен нашийник и симпатично бяло петънце на муцуната. Тя се наведе и го вдигна на ръце, докато се озърташе за собственика. Кучето изръмжа, отскубна се и се втурна между дърветата. Без да мисли, тя се спусна след него. Стараеше се да не го изпуска от поглед, шмугвайки се умело между клоните, които й се пречкаха.

Внезапно, дърветата свършиха и тя се озова на непозната поляна със стара дървена беседка, сгушена под короната на грамаден дъб. Беше прекарала цялото си детство в този парк, в него беше проходила, в него получи първата си целувка, както и първия си арест за притежание на трева. Познаваше го толкова добре, че можеше да се разхожда спокойно със затворени очи, но изобщо не подозираше за съществуването на това мистично място.

– Кая, къде беше, Кая?!

Гласът беше мъжки и бързо я изтръгна от спомените. Тя се извърна в посоката, от която идваше и го видя. Носеше любимите й червени кецове. Кучето джавкаше в краката му и ръфаше закачливо връзките му. Тя вдигна поглед и срещна неговия.

Позна го по трапчинките.

https://maya.bg/dajdat-ne-mokreshe/

Leave a Reply Cancel reply

Още Мои текстове