“Фата моргана” – викал лудият, докато санитарите го влачели по коридора на градската лудница. Фата морганаааааа, фата моргаааанннаа… – ехтял шизофреничният му вик, докато се блъскал истерично в ожулените и издраскани от нокти стени.

Знам тази история от една възрастна жена, която някога работела като санитарка в лудницата. Сега лежеше в отделението за терминално болни в болницата, в която работех. “Фата моргана” бълнуваше жената в съня си по време на нощната ми смяна. Чувала съм много болни да бълнуват насън, но никой досега не беше изричал нещо толкова странно. Думите ме стъписаха и запалиха въображението ми. На сутринта, нямах търпение да я попитам какво бе сънувала. Смяната ми отдавна беше свършила, но аз се вмъкнах незабелязано в стаята ѝ и се приближих до леглото ѝ. Жената отвори очи и се втренчи в мен с със сините си, но вече помътнели очи. Извиних се и я попитах направо:

-Здравейте, аз съм медицинската сестра от нощната смяна. Снощи сънувахте кошмар и бълнувахте. Повтаряхте “фата моргана, фата моргана”. Чудех се какво точно сънувахте?

Жената сбърчи челото си, помълча около минута и каза, че не помни, но ми разказа историята на лудия. Мъжът бил професор по физика, известен и уважаван човек. Бил си наред, докато един ден с него не се случило нещо необяснимо. Никой не знаел какво точно, но той отведнъж просто превъртял, погледът му потъмнял и се изгубил сякаш навътре в бездната на съзнанието му. Роднините му го довели, а не след дълго и изоставили в лудницата. Жената започнала да се грижи за него и постепенно се привързала. Не говорел нищо и като цяло бил кротък луд, но от време на време получавал яростни пристъпи. Само тогава, крещял думите “фата моргана”, докато не го усмирят с инжекции. Мъжът починал след 4 години. Веднага след това затворили и лудницата. Жената никога повече не се върнала там, но думите му не ѝ давали мира години наред. Питала и разпитвала от човек на човек какво значат, но никой не знаел. Ходила да пита и по училищата в съседните градове, където както тя каза “били учените хора”, оттам я пратили чак в Народната библиотека в София и тя отишла, макар че не можела да чете, но и до ден днешен не получила отговор. Когато свърши разказа си, жената ме погледна въпросително и зачака…

Не можех да повярвам, че толкова години никой не бе ѝ отговорил и че “злата фея” е измъчвала съзнанието ѝ цял един живот. Казах ѝ, че аз знам какво значи “фата моргана”, но в този момент влезе докторът за сутрешната визитация и трябваше да си тръгна. Обещах ѝ, че когато дойда отново на смяна, ще ѝ обясня надълго и нашироко. Тя повдигна леко крайчеца на устните си, стори ми се дори, че ми се усмихна и кимна в знак на съгласие. Прибрах се вкъщи и веднага се втурнах в килера. Търсех един стар учебник по физика, в който за пръв път прочетох за това явление. Помня, че ми се стори толкова мистериозно и вълнуващо, че после години наред издирвах всякаква информация по темата. Стана ми като хоби. Преобърнах няколко прашни кашона с книги, научни списания и статии, които бях събирала с годините и най-накрая го намерих. Пъхнах го в чантата си и си обещах, че на следващата вечер, когато отново съм на смяна в болницата, ще ѝ почета от него. После щях да ѝ разкажа и за легендата и за още много, много любопитни неща, които знаех.

Отидох на работа към 8.00ч. вечерта. Поех смяната си, преоблякох се набързо и се запътих към стаята на възрастната жена. Някакво особено вълнение ме обземаше, докато вървях из коридора с учебника в ръка. Отворих вратата и се стъписах. Стаята беше празна, леглото беше оправено и нямаше и следа от жената. Реших, че е починала през деня и съжалих хиляди пъти, че не останах, за да ѝ кажа какво значи “фата моргана”. Мисълта за това заседна в гърлото ми като буца и съвестта ме загриза. Прибрах се в сестринската стая и се зарових в книгата с отчета на предишната смяна. Нямаше никаква информация за стая №9. Нищо. Преобърнах всичко за седмица назад, а после и за месец. И, нищо. Такава жена никога не е била настанявана в отделението. Изведнъж се сепнах, спомних си номера на стаята ѝ.  Та ние от месеци не настаняваме никого в стая №9, защото кислородният апарат се развали и чакахме нов. Бях като втрещена. Помислих, че полудявам. Чух гласа си да изрича “фата моргана”.

https://maya.bg/fata-morgana/