Когато телата ни се блъскат бясно
едно o друго … до убиване.
Когато грешното е болка сладка,
а яростта – любов възвишена.
Във вените тече не кръв, а гъста лава,
изригнала от слабините жарки.
И жилите пулсират в ритъм бесен,
сякаш струни са на Сатаната.
Ще свършим…, свършени сме вече.
Обезумели в миг на съвършена вечност.
