snow

January 17, 2016February 27, 2016

Студено ми е, ама ми е бяло

Мисълта ми се плъзга като дете на шейна по стръмен склон, а после внезапно спира в някоя преспа и се връща назад, за да си търси хвръкналата шапка. Често губя мислите си като ръкавици през зимата. Предпочитам да усещам живота като иглички по върха на пръстите си, отколкото да се топля с чужди ръкавици. Обичам тегави метафори като любимите си подгизнали чорапи на босо. Търкалям спомени в снега и си правя снежен човек, само, за да го замерям с топки. Говоря си по детски и троша висулки с глава. Тръскам клони над главата си и се опитвам да си освежа мозъка. Наблюдавам леденото си дихание на лунна светлина, а то рисува петолинии. Хващам се, че си тананикам фалшиво позната мелодия. Студено ми е, ама ми е бяло.

https://maya.bg/studeno-mi-e-ama-mi-e-bialo/

Leave a Reply Cancel reply

Още Мои текстове